Аритметиката на една оставка

След оставката на Главчев като парламентарен шеф започнаха да се ширят обяснения, че човекът сам поискал да си напусне високия пост – защото бил огорчен от начина, по който е употребен от съпартийците си и най-вече от премиера. Може и така да е. Но все пак ни се струва, че зад оставката има нещо друго.

По-точно – две други неща: страх и сметка.

Страхът

Страхът е от това да се стигне до гласуване за махане на Главчев. Мнозинството на ГЕРБ и на патриотите е много крехко – само два гласа. Знае ли някой дали това нищожно мнозинство ще се зарази при гласуване по персонален въпрос? Дали няма да се намерят обидени и/или злонамерени депутати от мнозинството, които да подкрепят БСП и ДПС срещу Главчев? Не е изключено, нали? Тогава може да почне верижна реакция – предстои вот на недоверие. Едно е да правиш това парламентарно упражнение в спокойна обстановка, друго е то да следва веднага след падането на шефа на парламента. Никак не е изключено психологическата инерция да повлече и правителството.

Сметката

Сметката е проста – БСП може да се съюзи както с ДПС,така и с патриотите (поотделно, разбира се), а нищо не ѝ струва да привлече и „Воля“ на своя страна. Тя би могла (понеже има по-малко депутати от ГЕРБ) да обещае още по-добри позиции за патриотите, както и да даде министерски пост(ове) на „Воля“. Евентуална коалиция от БСП, ДПС и „Воля“ би имала 118 народни представители, само с 3 по-малко от нужните за мнозинство 121 души. Нима е проблем тези трима депутати да „се напазаруват“ от групата на „патриотите“? Както е добре известно, това е много лесно, спокойно биха могли и много повече народни представители от тази фракция да се отцепят от нея, тя и без това е пълна с противоречия: не са един и два случаите при които единият от двамата ѝ водачи – или Симеонов, или Каракачанов (и двамата са вицепремиери!) говори едно, а другият приказва нещо съвършено различно и то по един и същ въпрос. Най-пресният пример е когато военният министър оправда стачката на летците от базата в Граф Игнатиево, а Симеонов ги обвини в държавна измяна.

Истинската причина

Така че нито „добрата воля“ на Главчев, нито „отговорността за стабилността на държавата“ в навечерието на посещението на председателя на Европарламента у нас Антонио Таяни на 21 ноември са истинските причини за пожертването на Главчев. Разбира се, даваме си сметка за балканската суетност: ах, какво ще си каже „началството“ от Европарламента, ако, когато дойде, бъде посрещнат не от председателя на НС, а от заместниците му? Ами нищо, бихме казали ние – това в даден момент да няма официален председател на законодателно събрание въобще не е нещо, което да не става в родната му Италия, която е европейски рекордьор по правителствени въртележки след Втората световна война. Но откъде да го знае Борисов това? И въпреки всичко не заплахата да посрещнем еврошефа с „обезглавен“ парламент е причината „вярното куче“ Главчев да бъде жертвано.

Не.

Истинската причина е тревогата на Борисов за стабилността на коалицията, породена от минималното ѝ мнозинство и от възможността някои от депутатите от младшия коалиционен партньор да решат да прибягат в другия лагер. Не безкористно, естествено.

Така че – противно на розовите очаквания, че идващото европредседателство ще стабилизира управлението, решителността, с която Нинова атакува мнозинството и правителството показва, че на нея – без значение с какви мотиви го прави – не са ѝ чужди сметки от реда на току-що изложените. Това означава, че падане на третото правителство на Бойко Борисов, евентуално нестабилно правителство на малцинството и предсрочни избори са нещо, което е съвсем възможно. Защо всъщност бившите комунисти, след като получиха президентския пост, да не се опитат да се реваншират за минималната загуба, която претърпяха на изборите на 26 март? Това, вън от всичко друго, ще бетонира Корнелия Нинова на поста ѝ, а той – както виждаме в последно време – не е твърде сигурен.

Изводът за „отбора на добрите“

А последния и най-важен извод от цялата тази история е, че т. нар. „партии на демократичната общност“ всъщност нямат никакви време за дълги преговори, за „опипване на почвата“, за експерименти с екзотични политически конструкции и т.н. Напълно е възможно предсрочните избори да се стоварят, така да се каже, изневиделица. Но в политиката извинението „изненадаха ме, не бях готов“ не се приемат, не важат. А след още един провал на разединената „градска десница“ няма да ѝ остане нищо друго, освен тихо и мирно да се стече в политическата канавка. Вярвам, че водачите ѝ разбират това.

 

Снимка – скрийншот от тук.

Споделяне