Днешна Русия – във властта на бандити и чекисти

Превод на пророческата реч на руския писател-историк Марк Солонин, изнесена през 2016 г. на събитие на естонската партия „Pro Patria” в Талин

Дълбоко уважаеми дами и господа,
Уважаеми господин Туне Келам,

Благодаря Ви за поканата, за възможността да се изкажа пред тази аудитория и да споделя с вас моите мисли. Преди да говоря по темата на моето изказване, съм принуден да направя няколко забележки от общ характер.

Аз съм гражданин на Русия

В Русия живеят моите деца. В Русия живеят хора, които са ми близки и на които желая най-доброто. Това обстоятелство ме принуждава да обясня за какво, и от каква позиция, имам намерението да говоря. Аз съм частно лице. Никога не съм заемал и няма да заемам държавен пост. В която и да било държава, включително в Русия. Не се явявам член на каквато и да била политическа партия. Цялата ми дейност, в качеството ми на независим историк, е била действително дейност на независим историк. И единственият, който ми плаща през последните петнадесет години, това са читателите на моите книги. Никой, освен читателите на моите книги, не ми плаща.

Изобщо не искам да видя Русия, страната, в която, още веднъж искам да повторя – живеят моите деца – обхваната от безпорядък, глад, хаос и, още повече – като държава, превърнала се в арена на войната. Ето защо това, което ще разкажа по-нататък, ще звучи достатъчно агресивно, злобно, но съвсем не е покана за война. Точно обратното – аз смятам, че неизменна истина е да искаш мир и да се готвиш за война. Поради това, ако искаме и по-нататък и Естония, и Русия да се радват на благата на мирния живот, сме длъжни малко да поработим и да се постараем. Онова, което искам да Ви кажа през отреденото ми време, се свежда, най-общо, в една фраза. Всеки руски човек я знае, и вярвам, че вие също добре я знаете. Вие много време сте били с нас в една държава. „Не вярвай, не се бой, не моли“. На руски звучи даже като стихове: „Не вярвай, не се бой, не моли“. Но в доклада си ще го пренаредя накратко: „Не вярвай, не моли, не се бой“.

Първа точка.

На какво не трябва да вярваме

Ако някой, в тази зала и извън нея, има каквито и да било илюзии за това, че Русия е европейска държава, че това е държава, в която строи демокрация, било дори несъвършена, тепърва оформяща се, новородена и така нататък, изкоренете тези смешни илюзии завинаги от главите си! Русия – това не е Европа. През нашия – моя и вашия – животи, тя никога няма да е Европа. Онова, което става там – това, разбира се, не е никаква изграждаща се демокрация, не е оформяща се демокрация. Това е власт на чекисти, т.е. на работници в спецслужбите, и на бандити. Симбиоза на чекисти и бандити. Ако Ви струва, че в Русия има каквито и да било наименования, например на една сграда е написано „Банка“, не вярвайте. Всичко това е привидност. В Русия няма крупна частна собственост. В Русия има „властособственост“, т.е. една такава симбиоза, че ако имаш пари, ти можеш да се добереше до власт. Ако си се добрал до властта или се намираш в правилните корупционни отношения с онези, които имат власт, ти имаш пари и собственост. Ако се скараш с тях, утре няма да имаш нито пари, нито собственост, а може и да си загубиш главата.

Ако в Русия се състои някакво мероприятие, което се нарича „избори“, не вярвайте. Това не са избори. Това не са избори за президент, не са избори за парламент. Това е спецоперация. Това е спецоперация, провеждана от чекисти. Тя е спецоперация през всички свои етапи, като започнем от издигането на кандидати и приключва с преброяването на гласовете. На последните избори бях наблюдател, поради което съм добре запознат с преброяването на гласовете. Изпитвам леко недоумение, какво кара някои европейски политици да не желаят да видят това. Кое ги кара в продължение на две десетилетия да наричат руските бандити и чекисти (или едновременно: бивши бандити, станали чекисти или бивши чекисти, станали бандити), какво ги кара да ги наричат „наши колеги“, „нашите източни партньори“, които ги карат и призовават за сътрудничество, кооперативност и така нататък. Русия може да бъде интегрирана в Западния свободен свят само в този смисъл, в който раковият тумор е интегриран в организма. Други начини за интегриране, в обозримо бъдеще, няма да има.

Това е по отношение на тезиса „не вярвай“.

Вторият тезис,

„не моли“

по достатъчно естествен начин произтича от първия. Безсмислени, многократно провалили се и задължително ще се провалят по-нататък са всички опити да умиротворим, да се споразумеем, да измолим, да обясним на руския лидер колко хубаво е да си свободно избран лидер, на свободна, демократична държава. Това е, извинете ме, смешно. Не разбирам какво кара лидерите на Европа или лидерите на Съединените Американски Щати в продължение на петнадесет години да се занимават с това, да се вглеждат в очите на Путин и да говорят: „Вгледах се в очите на Путин и видях очите на честен човек.“ Както вече казах, при властите в Русия има, много е важно да го отбележим, не просто корпорация на работниците от спецслужбите и корпорация на чекистите, както много хора говорят. Важно е да отбележим, че това е симбиоза. Това е двуглава ламя, с две глави. Едната глава – това са чекистите, а другата глава – бандитите. При това, думата „бандити“ в този случай се използва не като емоционално изразяване на моята неприязън, а по същество, просто по същество. В частност, вие сте слушали, че испанската полиция публикува прихванати разговори по радиото между руски бандити, в които те обсъждат назначаването на някакъв господин за началник на Следствения комитет на Руската Федерация. Или в които се обсъжда как господин, който е началник на управлението за борба с наркотиците в Русия, се е занимавал с организация на доставките на наркотици до Ленинградския пункт. Т.е., това не са шеги. Възможно е безумието на всичко това да пречи на хората на запад да разберат, че всичко това е истина. Това не е филм, това не е кино, това не е филм на ужасите. Това са бандити и чекисти, които са окупирали властта в страната.

Тук си струва да си спомним онази забележителна формула, която прозвуча на Нюрнбергския трибунал: „Престъпници, завладели държавата и превърнали същата тази държава в оръдие на своите престъпления“. Можем ли да се опитаме, посредством преговори, молби, демонстрация на слабост, да получим нещо от подобни хора? Отговорът е очевиден – не! Хората, които стават бандити, хората, които стават чекисти – имат определени психологически черти. Най-важната съставна част на тези черти – това е усещането за собствено превъзходство над заобикалящите, чувство на презрение спрямо заобикалящите. Без това вътрешно чувство, хората не стават бандити. А като станат бандити и постоянно прилагат насилие, при това, незаконно насилие, у тях още повече укрепва представата за това, че те превъзхождат всички останали, а всички останали хора – това са презрени червеи. Всяка една демонстрация на слабост пред подобна публика само провокира агресия. Това е написано във всяка брошурка. Във всяка брошурка, която децата четат в училище, когато изучават основите на безопасното поведение и живот в обществото. Не демонстрирайте слабост. Ако е нощ и се намирате в тъмна уличка, не се свивайте, не се крийте, не се примъквайте покрай стените. Посредством подобно поведение провокирате възможни пияни хулигани да проявят агресия към вас. Това е писано хиляди пъти във всички брошури. Нещо пречи на политическите лидери на Запада да разберат тази проста истина. Колкото повече Вие (разбира се, нямам предвид присъстващите в тази зала), колкото повече Западът демонстрира слабост, толкова повече ще провокира агресия и още по-силно ще тласка Европа, Естония, Русия, целия свят, към онези ужасни последствия, които всички ние не искаме да видим. Онова, което в момента говоря ме е малко срам да го изричам, тъй като е произнасяно 1001 пъти. Измежду безброй многото примери само ще напомня за един епизод, когато на 25.02.2009 г. известният тогава руски опозиционер и някогашен съветник на Путин по икономическите въпроси, Андрей Иларионов, се изказа в Комитета по външните работи към Конгреса на САЩ.

И там, той дословно каза: „Това, което сега правите, дори не е съглашателство. Това е пълна и безусловна капитулация пред режим на чекисти и бандити. Посредством провеждането на подобна политика, Вие провокирате Русия за нови авантюри в постсъветското пространство!“. Това е било казано през февруари 2009 г.. Т.е. 5 години преди Крим. До анексията на Крим и, съответно, до войната в Донбас. Поради това, няма ни най-малки основания, уважаемите представители на Запада да твърдят, че никой не ги е предупреждавал. Господа, Вас Ви предупреждаваха безкрайно много пъти!

Но, накрая и третият тезис.

Не трябва да се страхуваме

Да се страхуваш, по принцип, е глупаво. Страхът не допринася за нищо. Той парализира волята ти, парализира силите, той ти пречи да се съпротивляваш и, както вече казах – страхът провокира насилника да извършва насилие. Още веднъж повтарям – разбираем е в онзи случай, в който спазващ закона човек се е озовал сам на улицата до компанията на пияни и агресивни младежи. Разбира се, нашата ситуация е съвсем различна. Европа, Европейският съюз, НАТО, Съединените щати, имат смазващо превъзходство в които и да било мислими компоненти. Европа е по-силна икономически, Европа е по-силна от технологична гледна точка, Европа е по-силна интелектуално, Европа е по-силна и във военно отношение, ако говорим за конвенционално оръжие, от Русия. Европа няма ни най-малки основания да се бои от каквото и да било, и – още повече – да демонстрира своя страх. Ако си припомним през последните 10-15 години какви са постиженията на Руската армия, те се свеждат до позорно поражение в Афганистан, след което ѝ се наложи да избягат оттам. Те са двете войни в Чечня, когато Руската армия, с непреодолимото си превъзходство по отношение на авиацията, танковете, артилерията, ресурси, боеприпаси, хора, в крайна сметка бе принудена, да създаде на територията на Чечня фактически независима държава, оглавявана от Кадиров, и ежегодно да изплаща контрибуции, да плаща пари на Кадиров, т.е. фактически да се откупува от тази държава.

Последното, най-новото „постижение“ на руската армия, това е Донбас и Украйна. На 17-ти април господин Путин, Върховният главнокомандващ, напълно ясно каза, какво той разбира под думата „Новорусия“. Новорусия – това са Харковска, Луганска, Донецка, Днепропетровска, Запорожска, Херсонска, Николаевска, Одеска области на Украйна. Тази територия се равнява на няколко европейски държави, излаз на Черно море. За това бяха заявени претенции и това възнамеряваха да откраднат. Реално, за полугодие фактическа война, руските наемници и руската армия успяха да завладеят няколко района в Луганска и Донецка области на Украйна, които съставляват 5%, 1/20 от онази територия на Новорусия, за която господин Путин, на седемнадесети април 2014-та година, заяви своите претенции. И този „успех“, в кавички, този успех беше постигнат в ситуация, в която украинската държава се намираше в положение на пълна разруха, украинската армия, трудно можем да кажем, че е съществувала реално и единствените, които воюваха, това бяха няколко доброволчески батальони, лошо въоръжени и напълно необучени. И това е всичко, което успя да направи руската армия – това са 5% от обявената Новорусия. И даже не успяха да вземат двете цели области, които искаха да вземат.

Още веднъж повтарям – в положение, в което Украйна нямаше армия. Съставът ѝ, в най-добрия случай – наполовина се състоеше от агенти на Москва, а поведението на Президента на държавата Украйна, да го кажем честно, беше доста съмнително. Не бива да вярвате на нито една дума за каквито и да било 86 %, 96 % или 196 % подкрепа и одобрение за Путин. Запознат съм много добре с подкрепата за Путин. Хората в Русия не обичат Путин. Хората в Русия харесаха много този приказно богат живот, който те живееха през последните десет години. Така, както живееха руснаците през последните десет години, техните родители, моите родители, не са мечтали и виждали дори в приказен сън. Над страната се изсипа поток от петролни долари. Според най-скромни оценки върху Русия са се изсипали 2 трилиона, т.е. две хиляди милиарда петролни долари, и някаква част от тези долари от петрол чекистите и бандитите споделиха с населението. В резултат на това, населението започна да живее доста по-добре и това много му хареса. На населението…. Това му се хареса, а не някакъв Путин. Поради това, когато човек седи, чопли семки пред телевизора, чува телефонът да звъни: „Ало, вие за Путин ли сте?“, човекът какво да каже. Разбира се, ще каже, че е за Путин.

Ако говорим не за думите, а за делата, то бих искал да Ви напомня за напълно конкретни факти. В Москва, с 10-15-милионно население, така наречените наши „комунисти“, наши „патриоти“, нито веднъж не успяха да съберат митинг с повече от 5 хиляди души. И това е, ако карат хората с автобуси от предприятията. Ако са сами, това са тези някакви комунисти, които поддържат Донбас…, солидарност с руснаците в Украйна… И това е, което се опитаха в десетмилионна Москва да проведат – те събраха 5 хиляди души. Можете да си спомните колко души се събраха при вас, от Талин до Вилнюс, когато решихте да направите верига и да се хванете за ръцете. Мисля, че някои от вас са били в тази верига. А цялото ваше население, господа, е три пъти по-малко от населението на Москва с Московската област.

Самият аз живея в милионен град. При нас, през лятото на 2014-та година, в момента, в който телевизорът 25 ча̀са в денонощието разказваше за това, че бандеровски фашисти в Украйна разпъват на кръст деца, газят ги с танкове и така нататък, тогава ние проведохме митинг за солидарност с Донбас, на който се събраха не повече от 30 човека. Не се бъркам, 20-30 души! Исках да донеса снимка, за съжаление не я намерих и ще ми се наложи да Ви преразказвам с думи. Картината бе от най-колоритните. Имаше 20-30 души и там стоеше една дама. Човек има две ръце. В едната си ръка дамата държеше червеното знаме на болшевиките. Дамата носеше блузка и на гърдите ѝ имаше снимка на Господар-Императора Николай II, който е убит от болшевиките. В другата си ръка дамата държеше пластмасова торбичка, с английския герб. Извинете, с английския флаг. На митинг за солидарност с Донбас успява да се събере публика, чието количество е 25 души в милионен град, два пъти по-голям от Вашия Талин, когато тази публика не я принуждават посредством административни ресурси и не я докарват с автобуси.

Няма никаква подкрепа

И Путин разбира това доста по-добре от мен, и напълно неслучайно при сирийската операция, Путин и обкръжението му се отказаха от използването на сухопътни сили. Опитайте се да си представите ситуацията, когато през 68-ма година, Съветският съюз се е отказал от влизането на наземни части в Чехословакия и се е ограничил до това над Прага да летят самолети. Или си представете ситуацията, в която Съветският съюз се е отказал от влизането на наземни части в Афганистан. А в Сирия се побояха да вкарат войската само поради това, че Путин и цялото му обкръжение разбират, че обществото няма да се съгласи дори и на минимални загуби. Хората искат да се наслаждават на изобилие, което им дадоха двата трилиона петролни долари. Никой в Русия не иска да умира за Путин, никой не иска и няма да умира за така наречения „Руски свят“, за някаква Новорусия, за Нарва, за Даугавпилс или каквото щете.

Народът иска да стои пред телевизора, но проблемът е в това, че на телевизора картинката е една, а в хладилника съдържанието е друго. Руската рубла се обезцени двойно. Страната се намира в най-голямата криза и Русия се превръща в бензиностанция, от която са спрели да зареждат бензин.

Съответно, не виждам причина, поради която би си струвало да се опасяваме, че тази бензиностанция, от която са спрели да зареждат бензин, ще започне да диктува своята воля на целия град. С едно изключение – ако целият град не се побърка и не изгуби остатъка от политическата си воля.

Е, конкретно, това е всичко, което исках да Ви кажа. Като заключение бих искал да напомня за онези думи, които е изрекъл президентът Рузвелт, когато за първи път са го избрали за президент на Съединените Щати. С своята първа реч той е казал: „Единственото, от което следва да се страхуваме, това е собственият ни страх!“. Ако Европа не провокира насилника със собствената си тревожност, то и основания да се страхуваме от каквото и да било, ако говорим за военна интервенция, по мое мнение, напълно липсват.

Благодаря Ви за вниманието!

Превод от руски: Веселина Гайдарджиева

 

Цялата реч можете да изгледате тук:

Споделяне