През последните дни дебатът за или против изграждането на инсинератор за битовите отпадъци на София се разгоря отново, този път между политическите фракции в Столичния общински съвет. Станахме свидетели, как защитниците на проекта в лицето на управляващото мнозинство прехвърлят отговорността за неговото одобрение към европейските органи, като заемат позиция, че ако наистина съоръжението не е в обществен интерес, то Оперативна програма „Околна среда“ и Европейската комисия ще го лишат от очакваното еврофинансиране в размер на 58% от инвестицията. Дребната подробност тук е, че европейските институции работят с презумпцията за добросъвестност и вземат своите решения въз основа на информация, която кандидатът за финансиране, тоест самата община им е поднесла. А какви данни е заложила общината, има ли вътре разкрасени прогнози и спестени факти – това ние не знаем, защото досието на проекта е засекретено. Столична община загуби делото по ЗДОИ на първа инстанция, заведено от други граждански организации, но вместо да се съобрази с решението на съда, опитва да печели време с обжалване пред следваща инстанция. Пък дано дотогава обектът да е минал първа копка.
За членовете на гражданската инициатива „За чиста София без изгаряне на отпадъци“, на която съм съучредител, тези маневри не са изненада. Затова представихме нашите въпросителни по проекта в писмен вид. Ако процедурата продължи без да получат отговор, това би било равностойно на груба професионална небрежност и безстопанственост. Прилагаме по-долу пълното съдържание на писмото. Благодарим на доброволците, които го преведоха на английски език, за да може да стигне до Европейската комисия, ЕИБ и програма „Джаспърс“.
„Становище срещу изграждането на инсталация за комбинирано производство на енергия в София с оползотворяване на RDF”