Германия – следизборно пътуване до Ямайка

Германците гласуваха за Бундестаг и показаха, че не искат повече „Голяма коалиция“.  Какви са възможностите за постигане на задължителната за Федералната република политическа стабилност, изразяваща се в абсолютно парламентарно мнозинство? Всъщност само две – или „коалиция Ямайка“ между християндемократи, либерали и Зелени, или нови избори.

В Германия не е популярна идеята за „избори до дупка“, т. е. хората да пускат бюлетини, докато се получи приемлив за повечето партии резултат. В този смисъл тълкуваме и заявките на демократичните партии в Бундестага, че са наясно с отговорността си да постигнат кабинет, независимо от тежкото изходно положение, в което ги пратиха избирателите.

Нормално е загубилите изборите християндемократи на Ангела Меркел първо да преживеят следизборния си махмурлук. Също така нормално е завърналите се след 4 години отсъствие от германския парламент либерали да се нарадват на победата си. Така погледнато Нормално е и Зелените, които отчетоха съвсем лек ръст спрямо 2013 г., да имат повод за радост. Но всички те са наясно, че още в идните дни ще трябва да започнат с разговорите и в някакъв момент да седнат на преговорната маса.

Къде ще е трудно?

Накратко, при почти всички въпроси, свързани с Европейския съюз и имиграцията.

Либералите от FDP изнесоха кампанията си върху твърдото си „не“ срещу предложените от Еманюел Макрон общ бюджет, финансов министър и отделен парламент за Еврозоната. Меркел от друга страна показа положително отношение и сякаш изрази подкрепа спрямо идеите на френския президент.

Допълнителното неизвестно в уравнението за реформи в Еврозоната произтича от ролята на досегашния финансов министър Волфганг Шойбле в евентуалния бъдещ кабинет, като това е така, защото сравнен с Макрон, Шойбле има доста по-различни виждания относно по-нататъшната интеграция на полето на общата валута.

Имиграцията също може да се превърне в сериозен проблем. Тук положението напомня пословичните „орел, рак и щука“ – FDP залагат на доказалата се според тях в Канада „политика на 4-те врати“, докато Зелените искат по-облекчена имиграция, а действащият в условията на постоянна коалиция с християндемократите Християнсоциален съюз (CSU) настоява за въвеждането на горна граница относно броя на чужденците (независимо дали бежанци или мигранти), които Германия може да приема годишно. Последното е много важно за CSU, на които предстоят местни избори в Бавария и вече привиждат кошмара от отлива на още повече гласове към Алтернатива за Германия (AfD).

Потенциалните коалиционни партньори имат сериозни разминавания и при темата за гражданските права. Докато либералите и Зелените са твърдо против разширяването обхвата на специалните разузнавателни средства и задържането на трафични данни от комуникациите по телефон и интернет, то хритияндемократите са точно противоположните позиции. Тук е реалистично да очакваме компромиси, ако всички страни направят разумни отстъпки от настоящите си виждания.

Може би не толкова решаващ, но все пак от значение е въпросът за селското стопанство и т. нар. „аграрни фабрики“, т. е. масовото отглеждане на животни на (прекалено) малки според Зелените пространства. От другата страна стоят земеделските производители, които са традиционен електорат на консервативните партньори от Християндемократическия и Християнсоциалния съюз.

Къде ще е (по-)лесно?

В някаква степен учудващо, но почти никакви пречки не са налице по отношение на енергийната политика, отказа от ядрени мощности и противодействието на климатичните промени въобще.

Либералите са готови да подкрепят почти всички предложения на Зелените, при условие, че последните се откажат от някои свои догматични идеологеми и приемат доказали се на други места по света като успешни пазарни подходи при защитата на околната среда. Важна стъпка по този път е спирането на държавната дотация в добива на кафяви въглища и в този смисъл на последващата им термична употреба. Досегашната пречка тук бяха социалдемократите, защото защитаваха традиционните си избиратели сред миньорите и другите професии в добивния сектор.

Либералите със сигурност ще настояват и за данъчни облекчения на ниските и средните доходи, като ще се аргументират с наистина доброто икономическо състояние на Федералната република. Зелените и консерваторите едва ли ще са против, а и е крайно време за насочени в полза на гражданите политики.

Свобода и отговорност

Добрата новина е, че всички са наясно как свободата им да участват в избори за Бундестаг може и бива обвързана с отговорността им да участват в управлението. Тъкмо малките партии не си представяха нещата да се развият по този начин и най-вече FDP, която след 4 години престой извън федералния парламент смяташе тепърва да се окопитва. За добро или за зло, но време за това няма. Политиката е изкуство на възможното и в никакъв случай залъгалка за малки деца. Това знае Меркел, знае го Линднер, за това се сеща и Йоздемир.

Алтернативата са нови избори, от които обаче всички бягат. Партийните каси са празни, AfD е на гребена на вълната и никой не иска да се пробва на „тука има – тука нема“.

В правителството по принуда. Или по избор. Но избор, ли е да нямаш избор? Отговорът ще научим, когато разберем дали следизборното политпътуване наистина е до Ямайка.

Колаж – автор Борил Гуринов