Отиващата си 2017 е печална за демокрацията и властта на закона година. Тя е времето на голямото поражение за тези от нас, които – може би наивно – все още вярват, че либералната демокрация и това, което в англоговорящия свят наричат „rule of law“, т.е. властта на правилата, а не на „връзките“, управление според справедливостта, а не според прищевките на „вожда“ и неговата компания са единствения ключ към благоденствието на хората и към свободата им.
Либералната демокрация е в тотално отстъпление
Първо, избрахме си за президент генерал, който, макар и да минава за натовски, е откровен агент на Кремъл, т.е. е човек, който, ако можеше, би водил държавата по антинатовски и антиевропейски път.
Второ, на изборите през март допуснахме популистката и преструваща се на дясна партия ГЕРБ да спечели. Не стига това, ами сега нашенският кандидат Наполеон Бойко Борисов (той много иска да е диктатор, само дето е малко нещо страхлив и го бива най-вече в саморекламата, така че не е, слава Богу, пълноценен диктатор, но и като такъв успява стъпка по стъпка да бяга по следите на Путин) управлява в съдружие с три полуфашистки и откровено антиевропейски партии.
Трето, Народното събрание усилено приема закони (промените в наказателните и в наказателно-процесуалните закони, установяването на едно – в лицето на Специализирания съд – на извънредно съдилище, нещо, забранено от Конституцията и други), които служат най-вече за разправа с инакомислещите и критикуващите властта.
В парламента де факто няма опозиция
Социалистите и ДПС не са истинска опозиция, само се правят на такава. В България всъщност управлява една триглава ламя, чиито три глави (ГЕРБ и присъдружните му „патриоти“, БСП и ДПС) за развлечение се ругаят помежду си, но никога не се хапят, никога! А във властовата хармония дейно участва и прокуратурата, която, водена от главния прокурор, днес притежава толкова голяма и толкова неконтролирана власт, каквато имаше и преди 1989 г. И тогава, и сега държавното обвинение изпълнява политически поръчки, разликата е, че днес олигарсите, които са в съдружие с ръководството на държавното обвинение, могат с помощта на „замразените дела“ да шантажират и така да подчиняват все още срещащите се тук-там наивни политици и бизнесмени, които си позволяват „да кривнат от пътя“.
Накрая силите, които действително искат истинска, а не фасадна либерална демокрация и власт на закона, т.е. т.нар. „градска десница“, останаха вън от Парламента и с това загубиха и малката възможност да настояват за и да прокарват реформи, която имаха в предното Народно събрание.
Жалка година – патосът и поривът от лятото на 2013 г. отлетяха някъде, може би на „почивка“, но е факт, че ги няма. Нито тях, нито масите народ, които месеци и години наред трещяха София, вече ги няма.
Това е положението
Но все пак не ме оставя надеждата, че „не се гаси туй, що не гасне“, че на ваканцията на ентусиазма и порива ѝ идва краят. Ако не мисля по този начин, не бих могъл да издържа мрака, който се спуска над страната ни.
Има насърчителни знаци. И главният е, че – все едно как я наричаме – „градска десница“, „нова средна класа“, „демократична общност“ – осъзна две важни неща. Първото е, че уличните демонстрации наистина са сила, но тя изтънява и изчезва, ако не е подпряна от устойчиви и имащи разклонена мрежа политически партии. Второто е старо като света и наистина много просто:
Можем да победим само ако се обединим
Но в политиката и въобще в обществения живот най-простите истини обикновено са най-трудни: трябва да бъдат изстрадани, за да бъдат осъзнати. Е, това сега наистина изглежда става, при това не само в мислите на лидерите, но и в създаването на покриваща цялата страна мрежа от съмишленици. През новата година този процес трябва да продължи, в него е залогът за установяването на либерална демокрация у нас, каквато сега няма – има либерална опаковка на една пълзяща диктатура.
Е, да ни е честита идващата 2018 г. и нека тя да възроди надеждата и вярата, че след мрака задължително следва просветление!
Снимка – достъпна под лиценз CC BY 2.0 на Flickr