Таня Иванова, член на УС на Гражданското сдружение „Либерални идеи за България и Европа“, живее в гр. Мьонхенгладбах, Германия. Успоредно със своите професионални ангажименти в областта на туристическия бизнес, тя работи като Meдиатор по миграцията (Мigrationsmittlerin) към общината. Помолихме я да разкаже повече за своята обществена работа в интервю за нашия сайт, като добавихме и вашите въпроси, както обещахме.
Какви са задълженията на един Meдиатор по миграцията в твоя град?
Град Мьонхенгладбах е притегателен за имигранти от цял свят заради добре развитата си производствена индустрия. Същото важи за цялата провинция Северен Рейн – Вестфалия. Има глад както за квалифицирана работна ръка, така и за работници за общ труд. Това привлича много хора от по-бедни държави, с различна обществена структура и начин на живот. Ние, медиаторите по миграцията сме лицата, които се опитваме да ги съпроводим при установяването им в Германия, докато си стъпят на краката. Това е важно, защото ако не се запознаят навреме с обществения ред и законите тук и не ги възприемат, има риск да си създадат свои си алтернативи. А това е невидима изолация и сегрегация. Рискът се увеличава с това, че в началния етап от престоя езиковите познания не са на ниво, поради което неподходящи личности се превръщат в авторитети и източници на погрешна информация. Медиаторите трябва да са хората, които, улеснени от липсата на езикова бариера, помагат на своите съграждани, като им разясняват особеностите на живота тук. Започваме с обикновени неща като адресна регистрация, изваждане на социално-осигурителен или данъчен номер, отваряне на банкова сметка и др. документи, информация за разделното събиране на отпадъците, записване на децата в училища и детски градини, пререгистрация на автомобил и т.н.
Платена ли е длъжността и каква е служебната натовареност?
Нашето приемно време е 2-3 пъти седмично по 2-4 часа. Медиаторите не получават хонорар за своя труд. Изключение прави участието по проекти, което е отделна задача, свързана с аналитична и творческа работа от тяхна страна.
Част ли си от екип, имаш ли колеги, които да отговарят за други имигрантски групи ?
Да, нещата са организирани така, че медиаторите са представители на своята имигрантска група. Имам колеги от арабските държави, Украйна, Сърбия, Румъния и др.
Кое привлича в Мьонхенгладбах нашите съграждани?
Изненадах се да науча, че броят на нашите съграждани, заселили се на територията на общината, надхвърля 2000 човека. Според моята микросоциология, между 80 и 90% са представители на етническите малцинства у нас. Следващата по численост група са български специалисти, които са дошли след кандидатстване и уреждане на работа още от България. Има и хора от смесени бракове. Ако говорим за нискоквалифицираните работници, те намират препитание най-вече във фабриките и логистичните центрове. Използвам случая да спомена, че несигурността около Брекзит накара Амазон да премести свой голям склад от Великобритания в покрайнините на Мьонхенгладбах. Както знаем, този тип индустрия открива голям брой места за работници без специалност. Това е едно от местата, където можете да срещнете доста български персонал.
Кои са най-честите проблеми, заради които нашите съграждани се озовават при теб?
В повечето случаи става дума за проблемни случаи, възникнали като резултат на подценяване на различията в законите и обичаите в България и в Германия. Замисълът на нашата работа е да се свързваме с мигрантите още при пристигането им, за да се минимизират трудностите и изненадите при адаптацията. Но едва ли някой ще се учуди, че обикновено става обратното – новопристигналите често се изправят пред препятствия,следствие на погрешни решения и се озовават вече при нас, пренасочени от местната администрация или по съвет на други наши съграждани, на които сме помогнали успешно.
Има ли специфични проблеми на българските граждани, представители на етническите малцинства?
Бих искала да изведа пред скоби, че българските роми-християни, роми-мюсюлмани и турци като цяло нямат проблеми със спазването на обществения ред. Това еднозначно не са криминализирани групи, нито се съюзяват в банди и др. форми на организирана престъпност. Напротив – по мои наблюдения те имат изначалната нагласа да спазват законите. Трябва да кажа, че българските имигранти в Германия са граждани на ЕС, с което отпадат трудностите, свързани със свободата на заселване и разрешението за работа. Това са две препятствия, чието преодоляване генерира значителен обем престъпност като каналджийство, фиктивни бракове и работа на черно, които нямат почва сред гражданите на съюза. За сметка на това изобилстват случаите на трудова експлоатация и измами със социалната система. Става въпрос за използването на една законодателна вратичка, а именно, че държавата доплаща на частично заетите разликата до социалния минимум. Изначалната идея е всяко желание за труд да се насърчава. Некоректни работодатели, обикновено стари имигранти от Балканите, са превърнали тази възможност в златна мина. Частичната заетост всъщност е постоянна, а бюджетът продължава да доплаща. Както разбирате, българските турци и роми работят, често пъти по 12 часа на ден и 6 дена в седмицата, но трудът им е ограбен от измамници. Ние, медиаторите, убеждаваме потърпевшите да си официализират заетостта, защото от това могат само да спечелят.
Как е организиран учебният процес за децата на нововопристигнали чужденци в Северен Рейн-Вестфалия и успяват ли българските граждани да се включат пълноценно?
Образователните стандарти са високи, както и в цяла Западна Европа. Едновременно с това има вратичка за учениците в затруднено положение – те могат да повторят класа и това не се приема за житейски провал в тази степен, в която се приема у нас. Тоест, ако детето на един новопристигнал чужденец не успее да направи прехода с традиционните помощни и извънкласни курсове, може да повтори класа. Едновременно с това е известна дуалната система на обучение. Тя дава възможност от сравнително ранна възраст, 16 г, младежите да започнат да учат професия , като чиракуват във фирма едновременно с учебните занятия. За последното вземат заплата, с която стават независими от родителите. Сами разбирате, какъв шанс е това за децата от незаможните слоеве.
Каква е динамиката на миграция България-Германия към днешна дата? Постоянен приток, усилване на притока, затихване, обръщане? Има ли поток завръщащи се?
При пристигащите се наблюдава интересна цикличност. Броят им намалява в топлите сезони и рязко се увеличава есента и зимата. Вече има и малочислен, но стабилен поток на завръщащи се, все пак значително по-скромен от този на пристигащите.
По какъв повод те потърсиха последния път?
Последният случай беше за проблеми с адаптацията на дете в училище, оказа се, че закъснява редовно за занятия и не пише домашните си. Проблемът се корени в семейната среда. Възрастните работят постоянно и пренебрегват родителските си задължения. Сега за това семейство предстои работа със социален работник, който е дипломиран педагог от Отдела за децата, младежта и семейството, а може би и с психолог. Сами разбирате за каква интензивна грижа става дума, при това за дете с чуждо гражданство. Ако дребните хитрини с осигурителната система се толерират като някакво неизбежно зло, то срещу ранното отпадане на деца от училище борбата е безкомпромисна. Затова съм оптимист, че пред второто поколение наши имигранти перспективите ще са коренно различни, дори за тези със скромни материални възможности.