От Пьотр Олински, сп. „Либерте“*
Малко са идеологиите, които – както това стори либерализмът – промениха толкова много съвременния свят. Исканията на либералите за върховенство на правото, демокрация и пазарна икономика в една или друга степен са осъществени във всички високо развити страни. Обаче това не значи, че „краят на историята“ вече е настъпил и че либерализмът като политическа философия е излишен в обществения живот. Но като имаме предвид нарастването на значимостта на колективистките идеологии и на тези, които отричат свободата, либералите се изправят пред предизвикателството да защитят идеалите си.
Още Фридрих Август фон Хайек отбелязва в есето си „Интелектуалците и социализмът“, че главната причина за намаляването на популярността на либерализма сред интелектуалците през 20-ти век е фактът, че неговите поддръжници не са в състояние да представят либералните идеи като набор от ценности, които са привлекателни за публиката.
Без утопии
Разбира се, това не е проста задача. Либерализмът, за разлика от колективистките идеологии, като например, социализмът или национализмът, не предлага никакви утопични визии за колективно щастие. Освен това, либерализмът не е хомогенна доктрина.
Обаче можем – или дори трябва – да поставим някои ограничения, които би следвало да определят обхвата на говоренето за либерализма и да идентифицират либералните идеи в свързания с терминологията аксиологичен хаос. Изглежда, че един от ключовите проблеми, пред които е изправен днешният либерализъм, е точно този за заличаването на границите. Сегашният публичен дискурс определя като либерал почти всеки, който не предлага радикално колективистични решения. Още повече, че дори такива искания като задължителни квоти за определени категории хора в избирателните списъци на партиите или някои форми на разпределение на доходите могат да бъдат смятани за либерални. Разбира се, такава класификация обикновено е грешна. Но тя ясно показва липсата на прецизна формулировка на исканията в средите на либералите.
Доктрина на индивидуалните свободи
Преди всичко следва да изясним, че разбираме либерализма като политическа доктрина (противно на вредното всекидневно разбиране на либерализма като нещо, което е равнозначно на толерантно отношение към света и хората). Една доктрина, в чиято сърцевина са индивидуалните свободи: социални, политически и икономически. Ако искаме да говорим за либерализма, не можем да пренебрегнем нито една от тези сфери. Ако либералите искат да формулират една цялостна и привличаща публиката доктрина, те трябва да се върнат към корените си и да разглеждат въпроса за свободата по един принципен начин.
Противно на вярата, която напоследък е твърде популярна между водещите коментатори в медиите и между философите, че либерализмът „по принцип следва да се обявява в полза на свободния пазар“, аз мисля, че защитата на капиталистическата икономика като единствената форма на управление на активите, която, освен това, оставя на индивидите широка гама от свободи и възможности, трябва да е един от стълбовете на либералния дневен ред.
Особено странни са опитите да бъде свързан либерализмът с напълно произволния и изкуствен термин „социална справедливост“. В книгата си „Право, законодателство и свобода“ Хайек твърди, че единствената цел на този термин е да оправдае исканията за преразпределение в полза на механизма на държавата.
Аз мисля, че държавата не трябва да се меси в пазара с изключение на триадата от 19-ти век, включваща отбрана, съдебна власт и администрация. Границите на намесата на държавата в капиталистическия механизъм трябва да станат предмет на обсъждане в либералните кръгове. Но не можем да прибягваме към социалдемократическа реторика и да поставяме в центъра на дебата въпроса за възпирането на икономическата свобода.
Разбира се, икономическата свобода и свободното движение на стоките не трябва да бъдат спирани от границите на която и да е държава. Те не следва да бъдат ограничавани чрез мерки като блокади и митнически тарифи. Свободната търговия е част от либералната ДНК. Свободната размяна между гражданите на различните страни е тази, която позволява създаването на международното разделение на труда, резултатът от което е осигуряването на повече стоки на по-ниски цени.
Свободната търговия е най-ефективната програма в историята за подпомагане развитието на изоставащите страни. Едно от нейните измерения беше укрепването на мира между държавите и нациите. Да не говорим за сътрудничеството между обикновените хора, което е естествено следствие от нея. Като отговор на критиката на процесите на глобализация, либералите следва да защитават идеалите за свободно движение на хората, на работната сила и на стоките.
Противник на популизма
Редица либерали се подвеждат и поради това поддържат твърденията, че моделът на свободния пазар вече е старомоден, че преобразуванията са вредни и че неравенството нараства. Всъщност няма политическа или социална свобода без икономическа. Как човек да поддържа граждански инициативи, които цени, ако държавната машина го лишава от 75% от заплатата му и по такъв начин поддържа институциите, определяни от властите чрез програмите на правителството? Подвеждането по демагогията е първата стъпка към загубата на свободата. Ако перифразираме добре известното мото на Едмънд Бърк, можем да кажем, че единственото, което е необходимо за триумфа на поробването, е приятелите на свободата да не правят нищо.
Тесните връзки между либерализма и принципа за върховенството на правото и на разделението на трите власти, които са най-добрата съществуваща система за осигуряване на свободата на индивида в демокрациите, съставлява основата на либерализма като начина на мислене за политиката. Поради това либерализмът се противопоставя на популистката идеология, защото се застъпва за ограничаване на волята на мнозинството. Независимо от всичките си недостатъци, демократичните механизми са най-добрият метод за вземане на решения, до който е достигнало човечеството. Обаче те не могат да станат цел сами за себе си. Нуждаем се от институции, които биха защитавали индивидуалните свободи от волята на мнозинството, ако то възнамерява да ги наруши.
Въпросът за красноречието често се пренебрегва, докато то е което оформя възприятията на гласоподавателите и на хората, които участват в публичния живот. Трябва да се каже, че в полските публични дебати липсва говоренето, което се отнася до свободата и индивидуализма. Това вероятно е една от причините за слабостта на полския либерализъм. Политиците и влиятелните журналисти, които описват либералните позиции, се сблъскват с предизвикателството на прехода на публичния дискурс от колективистичен към индивидуален подход с цел да създадат такъв интелектуален климат, който би приветствал реформите, разширяващи свободата. Промяната на публичния дискурс от „нас“ към „вас“ може да бъде инициирана единствено от либералните кръгове.
Успехът му зависи от нас
В заключение нека кажем, че всички политически доктрини изискват ясна цел. В случая с либерализма тя се състои в постигането на идеала за свободно общество. Общество, в което произволното насилие е ограничено и гражданите се радват на толкова голям спектър от свободи, колкото е възможно да се постигнат без да се засягат правата на другите хора.
Успехът на либерализма зависи от това дали либералите са способни не само да се борят за идеалите си, но и от това, дали ще са в състояние да ги популяризират сред колкото се може повече хора.
*Пьотр Олински е общински служител и активист. От май 2016 г. е координатор на „Младите членове на Модерната партия“ в една от полските провинции. Тази партия е полската либерална партия, получила 7,5% подкрепа на последните парламентарни избори през 2015 г. и 28 места в Сейма.
Полският оригинал на тази статия е поместен на 2 август т.г. в полското либерално списание „Либерте“. На 26 септември във „4Liberty.eu” е поместен превод на английски, от който пък е направен настоящият на българския.
Превод: Емил Коен
Снимка – автор Борил Гуринов – преработка на тази фотография, достъпна във Flickr