Макрон иска друго реге

Speed kills – скоростта убива. Не само на пътя, но и в политиката. Не минаха и 48 часа след изборите за германския Бундестаг, отворил темата за коалиция „Ямайка“, и френският президент побърза да сподели визията си бъдещето на Европейския съюз.

Реалностите

Макрон иска нов договор за приятелство между Германия и Франция. Поводът за това е, че на 22 януари 2018 г. се навършват 55 години от подписания през 1963 г. между Аденауер и Де Гол предишен такъв. Причината е по-прозаична – френският президент търси силен и убедителен съюзник за плановете си в лицето на Ангела Меркел. За него ЕС в настоящия си вид е „прекалено бавен, слаб и неефикасен“. Така е, тук няма спор. Подобен, макар и с идеята да бъде по-оптимистичен, бе коментарът на Жан-Клод Юнкер в неотдавнашната му реч за състоянието на ЕС.

Та, какво да се прави?

Следните конкретни предложения чухме от Еманюел Макрон:

  • обща отбранителна доктрина
  • обща гранична полиция
  • обща служба за бежанци и мигранти
  • обща разузнавателна агенция
  • обща прокуратура за борба с тероризма

Всяка от горните точки, независимо дали сама или в комбинация с други, е обсъждана многократно и присъства в множество статии, документи и дори политически програми като „плана Верхофстад“. Осъществяването на всяка една би било положително за България.

По отношение на отбраната, защото формираме югоизточния фланг на ЕС и НАТО и в наше съседство са едни от най-проблемните точки в световен мащаб. Същото важи и за бежанските и миграционни въпроси заради натиска, на който сме изложени покрай чисто географското си положение, и който винаги може да се засили поради независещи от нас обстоятелства.

Солидарността няма как да ни бъде във вреда и що се отнася до по-добре координарания обмен на информация между разузнаванията на отделните държави-членки. Разбира се, ако искаме да участваме там ще трябва да предложим истински гаранции, че няма да бъдем руското троянско магаре в ЕС, което е сериозно предизвикателство пред управляващите ни, но също така е лакмусът за това дали България наистина е направила цивилизационния си избор.

Мечтите

В речта си Макрон повтори и вече познатите си предложения, като

  • „бюджетна революция“, т. е. общ бюджет и „социален фонд“ за Еврозоната
  • хармонизация на минималните работни заплати, корпоративните данъчни ставки и въвеждане на данък върху финансовите транзакции, за да се гарантира финансирането му
  • парламент за Еврозоната, който да приема бюджета и финансов министър, който да го харчи

Тяхното изпълнение е пряко обвързано със стратегическото му партньорство с Германия, а последното пък зависи от съставянето на управленска коалиция там. Един от участниците в нея е либералната партия на Свободните демократи, която е твърд застъпник за запазването на данъчния суверенитет на отделните държави-членки и фискалната отговорност на всяка една от тях. „Една Гърция е достатъчна, повече не можем да си позволим“ казва Кристиян Линднер, който бива спряган за бъдещ финансов министър на Германия. Напълно разбираемо, тъй като „европеизирането“ на бюджетните въпроси има всички шансове да задълбочи настоящите проблеми, вместо да ги реши. Кой да се стреми да спазва елементарна икономическа дисциплина, щом в края на краищата друг ще плаща сметката?

Българските работи

Всичко от изброеното засяга и България след ясно изявеното ѝ намерение да се присъедини към Еврозоната. Какво следва, обаче, от това? Корпоративна данъчна ставка от 10 на 25%? Поне такава иска да постигне Макрон във Франция (сега е 33,3%), а и представата му е това да послужи на останалите да си вземат равнис. Какво означава това за икономическата ни конкурентноспособност? За привлекателността ни за чужди инвеститори? Минимална работна заплата от 1200 евро? Прекрасно, но кой и как да я плати?

Френският президент няма как да си спести упрека, че резултатът от реализиране на идеите му ще бъде изтласкването на по-бедните държави-членки към периферията, съответно ще осъдят онези като България, които отколе са си там, на вечно заточение едва ли не без право на завръщане. Постигат и още един не съвсем благоприятен ефект – отритнатите по този начин ще търсят да се хванат още по-здраво за ръце, за да се противопоставят на „Парижкия диктат“. А от това печели само един – Владимир Владимирович Путин. Изкушението за България да се „вишеградизира“, т. е. да последва Чехия, Полша и Унгария в евроскептицизма им, е голямо, като най-сериозната му пречка засега се явява пълната и трайна неупътеност на премиер и кабинет по европейските въпроси. Което прави реакция на ниво, по-високо от „всички тука парлеву франсе“, трудна до невъзможна.

Нейсе, международното положение често е било най-надеждният съюзник на Борисов и може би и този път ще му се размине с чужда помощ. Особено, ако в Германия коалиция „Ямайка“ наистина се случи и Линднер спази предизборните си обещания. За което той има всички основания, тъй като последното отсъствие на партията му от Бундестага бе именно заради неспазването на предходно дадените, но неотстоявани такива.

Регето, било ямайско, френско или нещо по средата, изглежда в кърпа ни е вързано. Това означва музикално пренастройване и то още преди да поведем хорото на ЕС. Чиято подготовка до момента освен НДК не включва повече от „бъклица и дрян“.

Снимка – aledarrigo в Instagram