При настоящите цени на енергоносителите топлоизолацията на сгради е доказано ефективна инвестиция, особено ако направим сметката с истинската себестойност на тока и парното за индивидуалните потребители, която е силно субсидирана. За съжаление, Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради преустанови приема на заявления още през 2017 г .поради изчерпване на финансовия ресурс. Вече 6 години липсват алтернативи за държавно подпомагане на колективното саниране.
Надеждите за рестарт бяха свързани с Плана за възстановяване и устойчивост („ПВУ“). Последните новини обаче охлаждат този ентусиазъм. Заделеното за тази цел перо от плана е 1,4 млрд. лв., което при сегашния модел на подпомагане няма да позволи дори стопяване на опашката чакащи от 2017 г.. Бившият зам. министър на регионалното развитие Деляна Иванова заяви в тази връзка, че ще се търсят други варианти, вкл. ЕСКО-договори. Хващам се за последното и представям моето виждане за финансов модел за саниране на целия жилищен фонд в България. Казано накратко, предложеният модел заимства от принципа на ЕСКО-договорите, но се допълва от пренасочване на субсидии от потребителските сметки към санирането, традиционните грантове от екологични програми и постъпленията от търговия със спестените СО2-емисии.
За целта трябва да бъде учреден нов фонд за саниране („Фондът“), който през следващите 10 години да пласира облигации, квази-секюризирани с бъдещите икономии от енергия. Всеки саниран чрез Фонда апартамент ще формира индивидуална партида със задължение към Фонда. Собствениците на санирани жилища ще заплащат умерени годишни вноски (да, санирането няма да е съвсем безплатно), които ще са съизмерими или по-ниски от реализираната икономия от сметките за отопление. За събирането на вноските ще се използва съществуващата общинска система за събиране на местни данъци и такси, т.е. в данъчното съобщение ще има ред „такса към Фонда за саниране“. При покупко-продажба на жилището, следващият купувач ще бъде длъжен да погаси наведнъж цялото остатъчното задължение по партидата във Фонда за саниране, с което отношенията с фонда ще приключват окончателно. Ето и детайлите:
Фонд и фондонабиране
Целта на новия фонд, да го наречем „Национален фонд за саниране на жилищa“ (съкр. „Фонда“) е да набере и управлява средства в размер на 20 милиарда лева през следващите 10 години, достатъчни за топлоизолирането на повечето жилищни сгради в България. Институцията може да започне работа със споменатите 1,4 млрд. от Плана за възстановяване и устойчивост. За останалите необходими средства фондът пласира дългосрочни облигации на борсата, които ще бъдат обезпечени с бъдещи постъпления от такси на собствениците на санирани имоти . На пазара има достатъчно ликвидност и интерес към облигациите едва ли ще липсва.
Фондът ще погасява задълженията по облигациите от следните основни източници:
– умерени годишни вноски от собствениците на санирани жилища (още веднъж – санирането няма да е изцяло безплатно)
– в случаите, когато собственикът продава имота, купувачът ще трябва да покрие разходите на фонда за направеното саниране, като погаси цялото задължение по партида на имота
– пренасочване към фонда на икономисаните субсидии, които така или иначе щяха да бъдат похарчени от държавата за поддържане на ниски сметки за парно, ток и дърва за огрев
– приходи от спестените чрез саниране СО2 емисии (в момента те се предоставят на топлофикациите безплатно, отново с цел поддържане на социалнопоносима цена)
– приходи от грантове, каквито са 1,4 млрд от Плана за възстановяване и устойчивост, програмите за енергийна ефективност на кохезионните фондове и т.н.
Кандидатстване и допустими дейности
Средства от фонда се предоставят за енергоефективното саниране на цели етажни собственици. Допустими дейности по санирането: външна и вътрешна топлоизолация на фасадни стени и покрив, изолация на щрангове, подмяна на дограма, задължително подмяна на стари абонатни станции в топлофицираните сгради. Също така разходи за подготвителни и съпътстващи дейности като обследване, заснемане, проект, технически паспорти преди и след. Предвидено е гражданите не изваждат от джоба си нищо в аванс. Подобно на досегашната програма за саниране, междинно звено в администрирането на работите по санирането трябва да бъдат общините.
Финансови задължения на собствениците на санирани жилища към Фонда
Всяко санирано жилище ще има партида със задължение към фонда. Задължението се формира от разходите по саниране, намален с грантовете и субсидиите, както и лихвата по емитираните облигации. Задължението се изплаща на вноски под формата на допълнителна общинска такса. Размерът на таксата трябва да е такъв, че да е съизмерима или по-ниска от икономията от отопление. За тази цел се предвижда да се погасява задължително лихвата по облигациите и символична част от главницата – не повече от 2 % от главницата годишно.Санираното жилище носи на всеки собственик облаги по две линии – намалени разходи за отопление и увеличаване на стойността на имота. С цел изплащане на негрантовата част, т.е. облигациите, с които Фондът се е финансирал от борсата, собствениците дължат такса за изпълненото саниране, която става част от задълженията им за местни данъци и такси. Тоест, на данъчното съобщение освен данък сгради и такса битови отпадъци ще се появи нов ред: общинска такса за саниран имот. Събраните от общините годишни такси се превеждат на фонда с цел погасяване на лихва и главница по облигациите. Наблягам на това, че за да има интерес към санирането, вноската трябва да е по-ниска или поне съизмерима с реализираните икономии от битовите сметки и за тази цел задължението трябва да бъде максимално разсрочено.
Остатъчно задължение
Когато санираното жилище се продава, купувачът погасява цялото заварено задължение към Фонда наведнъж. От гледна точна на стария собственик, благодарение на цялостното саниране цената на имота се е покачила много повече, отколкото задължението за погасяване, така че ефектът върху нетната продажна цена остава строго положителен.
Пример с реални числа
Апартамент 100 кв.м. с ТЕЦ
Разходи за топлоизолиране, заедно с ъс заснемане, проект и паспотизация: 18 000 лв.
Консумация преди санирането: 10 МВтч/година
Прогнозна консумация след санирането: 6 МВтч/година
Прогнозна икономия на топлоенергия: 4 МВтч/година
Дял на грантове в разходите за саниране 10% – 1800 лв.
Остатък за погасяване по партида на Фонда: 16 200 лв.
3% годишна лихва: 486 лв.
2 % главница: 324 лв.
0,5% административни разходи и застраховки: 81 лв.
Необходими годишни приходи за фонда: 486 лв. + 324 лв + 81 лв = 891 лв.
От тях от собственика под формата на общинска такса: 400 лв. (4 лв/м2)
Oт тях от държавата: 591 лв., които се формират както следва:
4 МВтч икономисана топлоенергия със субсидия в цената 150 лв/Мвтч => 600 лв.(субсидията се превежда вече на Фонда, вместо на Топлофикация )
4 Мвтч х 0,5 т СО2/МВтч х 160 лв/тон СО2 = 320 лв. (приходите от СО2-търговия се превеждат на Фонда, вместо да се дават безплатни СО2-сертификати за Топлофикация)
Общо пренасочени субсидии: 920 лв, което е значително повече от необходимите 591 лв
След 10 години собственикът решава да продаде жилището. При покупката, новият собственик е задължен да погаси цялото остатъчно задължение по партидата. 20% са вече изплатени, остават 80% от 16 200 лв или 12 960 лв. , които са минимален разход на фона на настоящите цени на имотите в топлофицираните градове.
Снимка: авторът