Отпадъците на София – алтернатива на изгарянето има!

През пролетта на т.г. Гражданска инициатива „За чиста София без изгаряне на отпадъци“ внесохме в Столична община искане за провеждането на референдум „за или против“ строежа на инсинератор за изгарянето на RDF гориво на площадката на ТЕЦ София. Въпреки събраните за броени дни 2000 подписа, Столичен общински съвет отхвърли искането ни за допитване до гражданите. Това само затвърди негативната ни оценка за проекта, породена от разминаването между статистически данни и заложените производствени показатели, отказания достъп до съпътстващите проекта анализи и игнорирането на най-новите предписания на ЕС за кръговата икономика, които стигат до директен призив на ЕК за преустановяване на публичните инвестиции в изгарянето на отпадъци.

Като втора точка на референдума посочихме и алтернатива – „За или Против привеждане на управлението на отпадъците в София в съответствие с политиките на ЕС за постигане до 2030 г. на 65% рециклиране на битовите отпадъци, 75% на отпадъците от опаковки и до 10% депониране“.

За да докажем, че тази цел на ЕС е не само задължителна за изпълнение, но и напълно постижима при по-ниски инвестиционни и оперативни разходи, обединихме сили със сдружение „За земята“ и на 16.07.2018 заедно внесохме на вниманието на Столична община нашата съвместна алтернативна концепция за управление на столичните отпадъци. По-долу представям нейните основни точки и предимствата, които носи – незабавен старт, икономическа ефективност, ниски и максимално отложени във времето разходи, гъвкавост спрямо нови рециклиращи технологии и пълна съвместимост с целите на Кръгова икономика 2030. Или всичко онова, което инсинераторът не е в състояние да предложи.

Незабавно разделяне на наличните метални контейнери на суха и мокра фракция.

Дори eдин инсинератор да носеше хипотетична полза, до влизането му в експлоатация минават няколко години на строителство. Ние предложихме в рамките на два месеца да се извърши неголяма реорганизация на наличната система за управление на отпадъците, като събирането на смесените отпадъци да става на два потока – суха и мокра фракция. Този метод се прилага в Лондон и Лос Анджелис, а у нас – в Габрово. За целта, 1/3 от наличните 21 000 метални контейнера трябва да се пребоядисат в различен обозначителен цвят и на гражданите да бъде разяснено, че те ще служат само за сухи отпадъци и ще бъдат извозвани с отделни курсове. Защо това е важно? С цел уплътняване на обема, кошовете на сметосъбиращите камиони разполагат с ротопреса, която раздробява и компактира събраните отпадъци, подобно на машините за смилане на месо. Резултатът е, че постъпилите от общия контейнер материали не само нарушават целостта си и се омесват окончателно, но и хартията и текстилът се напояват с хранителни остатъци, пластмасата се омазнява, органичният отпадък се насища със строшени стъкла и др. примеси. Това прави рециклирането и компостирането технически сложно, скъпо и в крайна сметка – неосъществимо. Дори направата на RDF гориво е свързана с изсушаване на тази влажна смес. Обратното, годишният доклад на депото в Габрово, където извозването става по предложения от нас начин с две фракции, показва 46,8 % извлечени за рециклиране отпадъци, спрямо символичните 5,2 % в София. С нашето предложение ЗМБТ, м. Садината може не само незабавно да повиши дела на рециклирани материали, но и да пести енергия от изсушаване на RDF горивото, защото значителна част от материала ще пристига напълно сух.

Таксата смет според изхвърленото количество – има какво да се направи!

Макар по света да са познати различни системи с предплащане на торбички, индивидуален баркод и др., все още сме далеч от определянето на персонална такста смет според изхвърленото количество. Но това, което ние предлагаме да се направи веднага, е да започне отчитането на количеството отпадъци и чистотата на разделното събиране по райони, жилищни комплекси и дори по улици – нещо напълно възможно с технически и статистически способи. Това е големият стимул за местните инициативи да се самоорганизират в името на по-прецизно разделно събиране, алтернативни системи за оползотворяване, както и да изискват от големите източници на смет (като ресторанти и търговски обекти) да потърсят индивидуално решение за извозване на хранителните и др. отпадъци, вместо да ощетяват съседите си.

Какво правим с жълтите контейнери?

Организациите за оползотворяване на отпадъци от опаковки по чл. 14 от ЗУО, познати като оператори на „жълтите контейнери“ са главният печеливш от нашето предложение. Днешната система унищожава или отвежда директно на депото голяма част от целевата им суровина, а колкото и да се кълне общината в обратното, технологията на изгаряне ги конкурира пряко за най-масовите опаковъчни материали – пластмаса, картон, хартия, които са и най-калорични. Нашата алтернатива предоставя възможност да работят съвместно с общината по целия път на отпадъците: като пуснат свои сметосъбиращи камиони да прибират съдовете суха фракция, или като организират свой персонал още на улицата, който да подбира и претоварва съдържание от сухия контейнер към жълтия и зеления, или най-добре – като обслужват със свой персонал сортировъчната линия в ЗМБТ, м. Садината, както постъпва Община Габрово съвместно с Екобулсорт АД. Ако организациите не се споразумеят помежду си, общината може да извърши разпределението пропорционално на обслужваните зони.

Кръгова икономика 2030?

Основен проблем на проекта за инсинератор е, че е проспал ключови промени в европейското екологично законодателство, които се случиха последните 2-3 години и на практика обезсмислят неговото съществуване. Започваме от директния призив в Писмото на ЕК от 26.01.2017 за спиране на публичните фондове за съоръжения за изгаряне, минаваме през Стратегията за пластмаса от 16.01.2018 и най-вече новите цели за кръговата икономика, одобрени от Европейския парламент на 18.04.2018. Мерките, залегнали в тях, от една страна го оставят без суровина, от друга – продуктите на горенето нарушават прага за депонирани количества. Ние предлагаме средствата за инсинератора да бъдат пренасочени за мерки, които ефективно покриват критериите за кръгова икономика, залегнали в изброените документи.

От 2023 г. – разделно събиране на биоотпадъците, от 2025 г. – и на текстила

Първото сериозно изпитание ще настъпи през 2023 г. когато трябва да спазим изискванията за разделно събиране и последващо компостиране на биоразградимите отпадъци. Според нашия план, тогава контейнерът за мокра фракция ще бъде разделен на две– кафява кофа за компостируемите остатъци и втори контейнер за остатъка (основно санитарни и хигиенни материали). Отсега е ясно, че липсват нужните биореактори за поемане на всички органични отпадъци, които са над 20% от общото количество. Доколкото става дума за общоевропейско задължение, този разход става неизбежен и най-логичното нещо е проектът за инсинератор, който ще се финансира по ОП „Околна среда“, да бъде незабавно заменен с инсталация за третиране на органични отпадъци по същата програма.

Второто изпитание ще дойде през 2025 г., когато трябва да започне разделно събиране и рециклиране на текстилните отпадъци.

Конкуренция, нови технологии, малък и среден бизнес вместо софийски АЕЦ Белене!

Обособяването на заградени площадки за съдовете за смет ще позволи лесно събиране в чували на текстила и всякакви други, по-рядко застъпени материали, каквито са например опасните отпадъци или за които има нишово търсене от рециклиращите компании.

В нашето предложение предвиждаме от 2022 г. прибиране на контейнерите за смет от уличните платна в обособени „кошари“, или „екокътове“ – заградени и покрити площадки с контролиран достъп с чип към всяка етажна собственост. Освен естетическите предимства, така изхвърлянето на отпадъци става още по-индивидуализирано и дава възможност за разгръщане на конкурентен пазар за разделно събиране „от врата до врата“, при което етажните собствености могат се договарят с множество малки и средни фирми, които предлагат разнообразни зелени технологии за оползотворяване на различните фракции отпадъци.

С това смятаме, че е завършен гръбнакът на една система, която е гъвкава, устойчива, финансово изгодна, справедлива за съвестните потребители и приятелска към следващите екотехнологии, които ще намаляват все повече количеството отпадъци за изгаряне и повишават вариантите за рециклиране. Всичкото това – на половината на цената на един инсинератор.

Заложени цели към 2020 г.:

мин. 40% намаление на количеството отпадъци за изгаряне и депониране

Заложени цели към 2030 г.:

„Кръгова икономика 2030“ изпълнена
Дял на рециклираните отпадъци > 60 %
Дял на компостираните отпадъци > 20%
Дял на депонираните отпадъци < 10%
Дял на отпадъците, предадени за изгаряне в циментови и др. заводи, или превърнати в дървесни пелети < 10%

Основни инвестиционни пера:

Нова мощност за третиране на биологични отпадъци 70 000 000 лв
Изграждане на т.нар. „кошари“ – заградени клетки с контролиран достъп (електронен чип) за контейнерите за смет към всеки блок 30 000 000 лв
Въвеждане на съдове за разделно събиране на биоразградими отпадъци 13 000 000 лв
Обозначаване с нов цвят на 7000 бр. метални контейнери за суха фракция 700 000 лв
Информационна кампания за въвеждане на суха/мокра фракция в събирането 300 000 лв
Технологична и логистична реорганизация за събиране на отпадъците в два потока 200 000 лв

Вместо заключение

Искам да подчертая, че аналогични системи вече се въвеждат или предстои скоро да бъдат въведени във всички държави на ЕС, без значение колко инсинератора се експлоатират там в момента. Това означава, че трендът е ясен и моментът за преосмисляне отдавна е дошъл.

Въпрос на избор е дали да въврвим в крак с времето, да дишаме по-чист въздух или да си похарчим парите за пореден и замърсяващ Паметник на глупостта!

 

Момчил Якимов е член на Сдружение „Либерални идеи за България и Европа“ и на Инициативния комитет на Гражданска инициатива „За чиста София без изгаряне на отпадъци“.

Снимка – личен архив

Споделяне