Преди няколко дни в своя статия във „Файненшъл таймс“ Гидеон Рахман отбеляза , че разделението на политическия спектър на десни и леви партии все повече се заменя с разделение на „националисти“ и „интернационалисти“, като това е особено добре видимо в президентската надпревара във Франция.
И Марин льо Пен, и Еманюел Макрон отхвърлиха разграничението „ляво“ или „дясно“ в предизборните си кампании. Вместо това Льо Пен говори за „патриоти и глобалисти“, а Макрон прави разлика между тези, „които се страхуват от глобализацията, и тези, които виждат в нея възможност“.
Тази тема беше сред основните в единствения телевизионен дебат между двамата претенденти за поста на френския държавен глава.
Несъвместимостта на позициите им обаче беше очевидна по всички въпроси – включително в най-засягащата нас и страната ни представа на Макрон и Льо Пен относно каква външна и европейска политика биха развивали.
По време на дебата френският президент държа пледоария в полза на разширяването на европейската интеграция и развитието на френско-германския тандем. Също от дебата стана ясно, че това не е сред приоритетите на неговата противничка. За Марин Льо Пен „Франция е световна сила“ и френският суверенитет не бива да се заменя с европейския.
В подкрепа на това тя призова за „по-независима Франция“ и „откъсване от Берлин и Брюксел“, без да се напуска ЕС. Засега.
Цитат Льо Пен:
Не искаме да бъдем просто европейска тежка категория. Искаме да бъдем световна сила и да се посветим повече на партньорите си в Африка, с които имаме исторически близки връзки.
Това е реторика, която добре напомня за предизборната кампания на Доналд Тръмп и дебатите за Брекзит. Национален стремеж към власт или международно сътрудничество, съвместни решения за глобалните проблеми – или завръщане към някакво предполагаемо историческо величие, възраждане на „великата нация“.
Още три дни, след което французите ще напарвят своя избор. Няма да е преувеличение да наречем избора им „съдбовен“, тъй като има потенциала да определи посоката на развитие не само на Франция, но и на целия Европейски съюз, на който България разчита по ред причини.
Противопоставянето е между „патриотичния“ курс на Льо Пен, която се залага за повече изолация и поставя интересите на Франция над всичко останало и „глобалистката“ позиция на действащия президент Еманюел Макрон, който държи на силна Франция в обединена Европа, готова да поеме отговорността си във все по-ясно очертаващото се глобално противопоставяне между модела на либералната демокрация от западен тип и евразийския авторитаризъм.