Критиката срещу механизма за инвестиционна защита срещу неправомерна намеса в приемащата страна (придобил гражданственост като „арбитраж“ или „трибунал“) е неразделна част от всички анализи, посветени на канадско-европейското всеобхватно икономическо и търговско споразумение СЕТА. Било от международни неправителствени организации като „Грийнпийс“ или национални политически партии и групи по интереси като „Зелените“ и „Солидарна България“, та чак до почетната асоциация на съдиите в Германия: те всички атакуват „специалното право“ на корпорациите „да съдят държави“. Тази критика постигна доста, тъй като доведе до сериозни изменения в самото споразумение, по силата на които съдът за инвестиционна защита бе разписан като постоянно действаща институция, в която ще правораздават изпратени от страните по споразумението съдии, а не ad hoc посочени арбитри. Производството пред този съд вече е двуинстанционно, т.е. СЕТА предвижда възможност за обжалване на постановените от първата инстанция решения.
Така погледнато, споменатата критика изигра градивна роля, но за противниците на споразумението това не е достатъчно и те продължават с атаките си, най-често стъпващи на грешна или лишена от аргументи основа.
Прочетете целия текст на Емил А. Георгиев, написан специално за Терминал3.
Снимка – достъпна под лиценз CC BY 2.0 на Flickr