Протеклото на 2 вълни (през 2004 и 2007) „голямо разширение“ на ЕС е подействало положително както на „старите“ 15 държави-членки в Евросъюза, така и на новоприсъединилите се страни от Централна и Източна Европа. До този извод достига четиричленният изследователски екип, състоящ се от Lorenzo Caliendo (Yale University), Luca David Opromolla (Banco de Portugal), Fernando Parro (Johns Hopkins University) и Alessandro Sforza (London School of Economics) в своята актуално публикувана студия „Goods and Factor Market Integration: A Quantitative Assessment of the EU Enlargement“.
Не, че някога сме имали особени съмнения по този въпрос, но сега го четем разписано черно на бяло.
Съвсем очакван за нас е и друг важен извод на изследователите, а именно че положителните ефекти от присъединяването са разпределени неравномерно и то в полза на нас, източноевропейците. И това е така, защото от разширението в най-голяма степен се възползват нискоквалифицираните работници и служители от новите държави-членки, намерили работа в държавите от „стария“ ЕС.
По същия начин най-ниските ползи са отчетени за нискоквалифицираната работна сила в ЕС на 15-те. Тя се изправя пред трудната надпревара с конкурентите си от Източна Европа, които не само приемат да работят срещу по-ниски възнагражднеия, но и чиято трудова мобилност е облагодетелствана от по-добрата публична инфраструктура в старите държави-членки като Обединеното кралство, Франция, Германия или Италия.
На този фон определено интересен е подходът на изследователите, които търсят взаимовръзките между икономическите последици от интеграцията на пазара на труда и степента, в която страните са отворени за търговски обмен на стоки. За тях засилената трудова мобилност и миграция вървят ръка за ръка с установяването на по-либерални търговски и икономически политики в страните от ЕС-15, без които положителните ефекти от разширяването биха били едва хипотетични.
И това няма как да е иначе, тъй като пазарът на труда, независимо от всички налагани му по политически причини регулации, е и си остава пазар, който също се подчинява на общите търговски правила. В този смисъл разширяването на ЕС действа про-пазарно, защото премахва (част от) изкуствените бариери пред търсенето и предлагането в този сегмент, улеснява оборота, насърчава движението на хора и води до повече благоденствие.
Да, последното не е еднакво разпределено, но сума сумарум ситуацията е win-win за всички.
Снимка – достъпна под лиценз CC BY 2.0 на Flickr