Да ни е честита поредната учебна година, през която държавата в лицето на МОН, РУО и присъдружните им институции и агенции ще се прави, че образова с мисъл за бъдещето най-младото си население, а повечето от нас чистосърдечно ще ѝ вярват.
Да ни е честита поредната учебна година, през която държавата ще упражнява контрол над съзнанието, желанията, стремежите и поведението на децата ни.
Чрез насилие при това.
А напоследък държавата се грижи да „вкара в релси“ и родителите.
Отново чрез насилие – Пробация за родители, които не пускат децата си на училище.
И още – „Не е задължително родителите да бъдат наказвани със затвор, ако децата им не ходят на училище. Може да е пробация. Това е юридически, но и философски въпрос. Трябва да има и морков, и тояга“.
Няма да коментираме на колко много нива горното е грешно. Грешно до безобразие чак. Само ще заемем от стената на приятел следното:
Каквото и да искате правителството да направи на другите, накрая ще го направи на вас.
Да ни е честита поредната учебна година, през която държавата ще е единствен „експерт“ относно съдържанието на учебниците (били те черно-бели или цветни), учебните програми, формите и методите на обучение. Щото държавата, нали, най-добре знае. И може.
- 40% функционална неграмотност може.
- 117 минути срок за кандидатстване за конкурс за директор на емблематично за националното ни самочувствие училище може.
- Да обикаля с полиция по гетата може. С какъв резултат тепърва предстои да видим.
- Да заплашва родители, поели отговорност за образованието на децата си извън задължителната „образователна“ система може.
- Да държи на къса каишка директори и учители чрез липсата/наличието на финансиране от нашите данъци може.
- И още може. Но да не издребняваме.
Да ни е честита поредната учебна година, през която държавата ентусиазирано ще говори красиви и празни думи за иновации в образованието (но ще издава лицензи за иновативни училища, само ако са послушни), ще се вайка за липсата на учители, за безотговорните родители, за агресията в училищата, ще се бие в гърдите какво чудотворно приобщаващо образование е изобретила с една неработеща наредба, но нищо по същество няма да направи, за да стигне дотам, докъдето твърди, че иска да стигне.
Какво ние, гражданите, можем да предложим?
- Засега каквото и да предлагаме ще бъде отнесено от вятъра в неизвестна посока. Много далеч сме от момента на предлагане и разглеждане на решения, визия, стратегия.
- Засега е достатъчно да наричаме проблемите с истинските им имена.
- Да говорим, да говорим, да говорим.
- И да пишем, да споделяме, да искаме прозрачност в системата (такава в момента няма).
- Да четем, да се образоваме, да се интересуваме какво се случва.
- Да ни е грижа.
Както гласи една твърде разпространена поговорка, когато ученикът е готов, ще се появи и учителят. Т.е. когато обществото е готово, ще се появят и визията, и стратегията, и решенията. Или пък не? Искаме първо алтернатива на статуквото и тогава ще решаваме. Как мислите вие?
А, и да не забравим повода – честит 15-ти септември!
Снимка – любезно предоставена от Борил Гуринов