Честит 15-ти септември!

Да ни е честита поредната учебна година, през която държавата в лицето на МОН, РУО и присъдружните им институции и агенции ще се прави, че образова с мисъл за бъдещето най-младото си население, а повечето от нас чистосърдечно ще ѝ вярват.

Да ни е честита поредната учебна година, през която държавата ще упражнява контрол над съзнанието, желанията, стремежите и поведението на децата ни.

Чрез насилие при това.

А напоследък държавата се грижи да „вкара в релси“ и родителите.

Отново чрез насилие – Пробация за родители, които не пускат децата си на училище.

И още – Не е задължително родителите да бъдат наказвани със затвор, ако децата им не ходят на училище. Може да е пробация. Това е юридически, но и философски въпрос. Трябва да има и морков, и тояга“.

Няма да коментираме на колко много нива горното е грешно. Грешно до безобразие чак. Само ще заемем от стената на приятел следното:

Каквото и да искате правителството да направи на другите, накрая ще го направи на вас.

Да ни е честита поредната учебна година, през която държавата ще е единствен „експерт“ относно съдържанието на учебниците (били те черно-бели или цветни), учебните програми, формите и методите на обучение. Щото държавата, нали, най-добре знае. И може.

  • 40% функционална неграмотност може.
  • 117 минути срок за кандидатстване за конкурс за директор на емблематично за националното ни самочувствие училище може.
  • Да обикаля с полиция по гетата може. С какъв резултат тепърва предстои да видим.
  • Да заплашва родители, поели отговорност за образованието на децата си извън задължителната „образователна“ система може.
  • Да държи на къса каишка директори и учители чрез липсата/наличието на  финансиране от нашите данъци може.
  • И още може. Но да не издребняваме.

Да ни е честита поредната учебна година, през която държавата ентусиазирано ще говори красиви и празни думи за иновации в образованието (но ще издава лицензи за иновативни училища, само ако са послушни), ще се вайка за липсата на учители, за безотговорните родители, за агресията в училищата, ще се бие в гърдите какво чудотворно приобщаващо образование е изобретила с една неработеща наредба, но нищо по същество няма да направи, за да стигне дотам, докъдето твърди, че иска да стигне.

Какво ние, гражданите, можем да предложим?

  • Засега каквото и да предлагаме ще бъде отнесено от вятъра в неизвестна посока. Много далеч сме от момента на предлагане и разглеждане на решения, визия, стратегия.
  • Засега е достатъчно да наричаме проблемите с истинските им имена.
  • Да говорим, да говорим, да говорим.
  • И да пишем, да споделяме, да искаме прозрачност в системата (такава в момента няма).
  • Да четем, да се образоваме, да се интересуваме какво се случва.
  • Да ни е грижа.

Както гласи една твърде разпространена поговорка, когато ученикът е готов, ще се появи и учителят. Т.е. когато обществото е готово, ще се появят и визията, и стратегията, и решенията. Или пък не? Искаме първо  алтернатива на статуквото и тогава ще решаваме. Как мислите вие?

А, и да не забравим повода – честит 15-ти септември!

 

Снимка – любезно предоставена от Борил Гуринов

Споделяне