Европейският съюз може повече

Да си спомним Европейския съюз преди година – Брекзит, възход на популизма и басове коя държава още ще си тръгне. Днес, само 12 месеца по-късно, европейският кораб следва своя стабилен курс, а попътният вятър силно „издува платната му“. Последното е само една от многото капитанско-оптимистични метафори, които Жан-Клод Юнкер използва във вчерашната си реч си за състоянието на Евросъюза (прочетете на български или изгледайте в оригинал). И май има не едно и две основания за това.

Как е положението сега?

Икономически ЕС е доста по-добре. Безработицата е в спад, нивата ѝ са като отпреди 9 години. 2016 и 2017 ЕС има ръст, по-висок от онзи в Съединените щати. Сигурността на външните граници се подобрява, „балканският“ миграционен маршрут е затворен, а споразумението между ЕС и Турция и съвсем скорошното с Либия и други африкански държави функционират и вече дават резултат в Егейско и Средиземно море.

Брекзит си остана една птичка, която пролет не прави. На изборите в Австрия, Холандия и Франция спечелиха определено проевропейски сили. Съвсем закономерно същото ще се случи и в Германия.

Не предполага ли тъкмо това развитие повече динамика за повече действия с повече размах в ЕС?

Не, за съжаление не.

Предпазливост вместо страст

Да, ЕС е винаги в движение и съвсем подходящо Матиас Щролц, председател на австрийските либерали от НЕОС, го сравнява с велосипед – или натискаме педалите, или падаме на земята. Но Юнкер не е този тип колоездач – свикнал е да кара по равните и гладки велоалеи в Люксембург и не дава заявка, че ще се осмели да седне върху маунтин байк и спусне някоя от Витошките пътеки.

Какви са бъдещите проекти, които ни предлага? Европейска агенция по заетостта, европейски министър на икономиката (с някои финансови правомощия), завършването на банковия и отбранителния съюз и създаването на социален съюз. Той е типичен представител на старото поколение в ЕНП, класически брюкселски инсайдър, облечен в сив костюм. В този смисъл голите му декларации за по-солидарна и по-справедлива Европа не учудват. Не учудва и липсата на конкретни мерки и решения кой и как да плати за всичко това.

Нейсе, повече страст би означавало ясни идеи и планове за общо и съвместно противодействие на тероризма. Или истинско единно европейско гражданство за всички. Идеята за разширяването на Еврозоната е ок, но тъкмо там Юнкер сякаш залага на грешните емоции – нужна е много повече предпазливост и доста по-малко страст.

От големите европейци Хелмут Кол и Жак Делор научил, че крачките напред изискват смелост, каза Юнкер. Да, това е повече от вярно. Но за да отлепим напред, ни трябват и водачи. Лидери, на които хората да вярват. Речта за състоянието на Съюза му даде сцена да изиграе тази роля – на лидер, когото хората да следват. Но за целта трябваше да се еманципира, вместо да прави реверанси и да раздава всичко на всеки. Трябваше най-сетне да попита държавните лидери какво искат – силна Европа или национален егоизъм. Да постави въпроса за дееспособността на ЕС и да обясни защо това е толкова важно. Ок, ще каже някой, той го направи. Нали поиска решенията да се взимат с мнозинство вместо с единодушие, както и корабът да се управлява от един капитан, вместо от петима. Да, така е. Но където той бе длъжен да покаже страст, видяхме само предпазливост.

Все пак шансовете надделяват

Целостта и единството на ЕС изглеждат гарантирани. Отказът на Юнкер да се заложи (изяло) за Макроновия план, предвиждащ отделен бюджет, парламент и финансов министър за Еврозоната, бе ясен и категоричен. Политиката към още и още по-свободна търговия със света ще продължи напред. Някак неловко тук Юнкер пропусна САЩ, а се заплесна по Япония и Мексико, но може би следва все пак да отчетем, че застоят в трансатлантическите отношения се дължи много повече на Тръмп.

Свалянето на маските и отказът от лицемерие спрямо Турция също бе съвсем навреме. Членство не, но оставаме с протегната ръка. Няма пречка да си сътрудничим, доколкото е изгодно и за едните, и за другите. Когато има ясни договорки и се знае „кой пие и кой плаща“, нещата вървят добре и бежанското споразумение отпреди година и половина го потвърждава.

Сега наред са лидерите в отделните държави-членки. От поведението им ще зависи кои от идеите на Юнкер имат бъдеще и кои – по-скоро не. Но в тази връзка следва да са много отговорни и винаги да имат едно наум, а то е, че Европейският съюз може много повече.

 

Снимка – Европейската комисия в Инстаграм

Споделяне