Либия – граничният фейсконтрол на ЕС?

Европа ще почернее, ако не започнете да ни плащате по 5 милиарда евро годишно, за да спираме напиращите да дойдат при вас милиони мигранти… Не знаем дали, ако те дойдат, Европа ще остане напредналият и обединен континент, който е сега, или пък ще бъде унищожена, както по време на варварските нашествия…

Помните ли тази заплаха на Муамар Кадафи, отправена по време на последното му посещение в Италия през август 2010? Макар и само година по-късно той да намери смъртта си, зачекнатият от него въпрос днес е по-актуален от всякога: кого да подкрепи ЕС в Либия, така че по-голямата част от нямащите право на убежище мигранти дори да не рискуват преминаването на Средиземно море до Италия, а от там и до останалата част на Европа?

С решението си да подкрепи Файез ал Сарадж и ръководеното от него международно признато правителство на силно дезинтегрираната северноафриканска държава, Италия смята, че вече е намерила отговор на този въпрос. Като част от сделката Рим неотдавна предаде на либийската брегова охрана няколко патрулни кораба и започна с обучението на техните екипажи. Малка, но важна стъпка към повече европейско присъствие и постепенно спиране на вихрещите се от години в арабската страна хаос, беззаконие и произвол, а с него и на силния мигрантски натиск по средиземноморския маршрут.

Важна част от решението, с което Италия се надява да постигне целите си, е и т. нар. „кодекс за поведение“, който страната започна да налага на действащите със собствени кораби неправителствени организации, отдали се на спасяването на корабокруширали мигранти. Заедно с това либийската брегова охрана разшири от 12 на 90 мили зоната, в която на спасителните кораби е забранено да навлизат, като не се свени да респектира нарушителите с опасни корабни маневри и изстрели във въздуха. Зоната е отворена само за съдовете на онези неправителствени организации, които приемат споменатия кодекс за поведение, т. е. допускат на борда си италиански полицаи и държат транспондера на кораба си винаги включен.

Изглежда, че тези мерки действат. За сравнение: през август 2016 г. повече от 21 000 мигранти успяват да преминат от Либия в Италия. Август 2017 г. това са постигнали „едва“ около 3 000 души.

Извън описаното дотук, спадът на миграционния поток се дължи на още две много важни причини. Първо, либийските каналджии изглежда са сменили бизнес модела и вече действат заедно с правителството на ал Сарадж. Т. е. вместо да помагат на мигрантите, те ги препятстват да се добират до лодки или да навлизат във водата с тях въобще. Второ, силно намалял е броят на пристигащите в Либия със самолет бангладешци, след като през юни правителствените сили на ал Сарадж успяват да поставят летището в Триполи под своя контрол.

Паралелно с италианските усилия, френският президент Еманюел Макрон от по-отдавна се опитва да сдобри ал Сарадж с другия силен в Либия човек – бившият близък до Кадафи генерал Халифа Хафтар. Засега това изглежда успешно и е в полза на идеите на Макрон за създаване на бежански центрове в граничния район между Либия, Нигер и Чад.

Независимо дали това се харесва на всички или не, но Европейският съюз не е в състояние да поеме всички търсещи по-добър живот мигранти. Не и без по този начин да пренатовари социалните системи на отделните държави-членки и това да доведе не само до политически победи за ксенофобията и популизма, но и да прерасне в по-сериозни обществени конфликти.

От друга страна ЕС не може да си позволи и просто да върне онези, достигнали бреговете или пристанищата му, без съобразно действащите си правила и процедури да разгледа исканията им за убежище, колкото и недопустими или неоснователни да са те.

Остава сделката с Либия и другите северноафрикански държави, които да поемат ролята на буфер между богатата Европа и още по-бедния африкански юг. Да, налице са сериозни критики от правозащитни организации по отношение на условията там, като изглежда последващите усилия ще бъдат насочени към тяхното подобряване и установяването на легални канали за имиграция в ЕС.

Засега това е най-малкото, но приемливо за всички, общо кратно – Либия в ролята на фейсконтрол на входа на „крепостта Европа“.

 

Снимка – достъпна като public domain в Wikimedia Commons