Симпатичната дама на снимката е Вера Йоурова, член на Европейската комисия с ресор правосъдие. Под неин надзор, така да се каже, действа механизмът за сътрудничество и проверка, в който България и Румъния приеха да участват, за да се присъединят към Европейския съюз през 2007 г.
В рамките на същия този механизъм се изготвят добилите вече печална известност доклади за напредъка ни в сферата на правосъдието.
Защо печална известност ли?
Много просто – защото на фона на 10 години присъствие (не е равно на участие!) в ЕС и цифром и словом 15 (петнайсет) мониторингови доклада страната ни може да се похвали с едва анемичен прогрес в най-важната от всички власти – съдебната.
Днес бе публикуван вторият само за тази година и 16-ият пореден доклад.
Още преди около месец се чу мълвата, че същият щял да бъде особено положителен. Това казаха както председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, така и чешката му колежка, споменатата по-горе Вера Йоурова.
Толкова ли е положителен докладът наистина?
Нека видим:
От представените с последния доклад от януари тази години 17 препоръки парламент, правителство и Висш съдебен съвет са са справили що-годе с едва 3 от тях, конкретно
– избор на членовете на ВСС от парламентарната квота (препоръка 1),
– създаване на механизъм за публично отчитане напредъка по делата за корупция по високите етажи на властта (препоръка 16) и
– приемане изменения в Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (препоръка 17).
Следва да се има предвид, че тази оценка не е безусловна, тъй като с оглед препоръка 1 Еврокомисията очаква новият ВСС (тепърва) да показва воля и убедителни резултати, а по отношение на препоръки 16 и 17 следвало да се запази „прогресивния тренд“.
Тоест, от Брюксел за пореден път отчитат „положителното развитие“, но в абсолютно същата последователност изтъкват, че видими резултати просто няма.
Да, това е положението. Въпреки силно захаросания си стил, докладът едвам успява да прикрие хининовата горчилка, която опърничавостта на родната политика и прокуратура най-сетне да се придвижи в правилната посока предизвиква у европейските ни партньори.
За голяма жалост докладът, освен, че следва общия дипломатически етикет, страда и от допълнителна мекота на езика заради предстоящото председателство на Съвета на ЕС от страна на България. Именно заради това, четейки го, не бива да се концентрираме върху буквалното значение на неговия текст, а по-скоро да вникнем в неизказаното или направо премълчаното.
Какво остава несвършено?
Видимо много важен за Еврокомисията е показателят „независимост на съдебната власт“, който обхваща първите 3 препоръки:
1. да се гарантира прозрачен избор на членовете на бъдещия ВСС, като преди избора на членовете от парламентарната квота следва да се проведе публично изслушване в Народното събрание и да се даде възможност на представителите на гражданското общество да коментират кандидатите.
2. да се установи практика назначаването на висши съдебни длъжности да бъде прозрачно и да се основава на качествата на кандидатите, като това следва да важи и за предстоящото назначаване на нов председател на Върховния административен съд.
3. да се подобрят практическото функциониране на ИВСС и последващите действия на Висшия съдебен съвет в отговор на констатациите на Инспектората, особено по отношение на въпроси, свързани с почтеността на магистратите; да се обмисли възможността за отправяне на искане за външна помощ, например от СПСР и/или Съвета на Европа.
Тук впечатление правят 2 неща:
Първо, това е положителното отношение към избора на новия състав на ВСС, особено що се отнася до членовете на професионалните колегии, най-вече съдийската.
Второ, отсъстващият коментар върху избора на Георги Чолаков като нов председател на Върховния административен съд. Това, разбира се, няма как да бъде учудващо, защото всички още много добре помним гротеската, съпътствала неговата номинация, неубедителното му представяне в две последователни изслушвания и останалите неразчистени множество съмнения за липса на необходими нравствени и професионални качества.
Коментарът по показател 2 „нормативна уредба“, в който се съдържа препоръка 4
4. да се приемат изменения на Наказателно-процесуалния кодекс и Наказателния кодекс за подобряване на нормативната уредба на наказателното преследване на корупцията по високите етажи на властта и тежката организирана престъпност.
също няма как да е предизвикал особена радост у управляващите и прокуратурата.
И това е така, защото измененията в НПК бяха приети прекалено бързо и непрозрачно, без дебат и обсъждане и доведоха до тежки изкривявания, както в правилата за съдопроизводство, така и при даденото на прокуратурата специално право да отстранява неудобни магистрати.
Изтъкването на предприетите стъпки като нещо положително само затвърждава онова, което и без друго всички знаем – по този начин няма да могат да бъдат постигнати никакви смислени цели.
Показател 3 се отнася до „продължаване на съдебната реформа“ и се състои от цели 4 препоръки:
5. да се публикува за обществена консултация доклад, в който подробно се отчита напредъкът по изпълнението на националната стратегия за съдебна реформа и се определят оставащите стъпки, които трябва да бъдат предприети. Да се създаде механизъм за непрекъснато публично отчитане на напредъка през оставащата част от периода за изпълнение на стратегията.
6. да се намери решение на положението с натовареността в най- натоварените съдилища въз основа новите стандарти за натовареност и да се постигне съгласие по пътна карта за реформа на съдебната карта едновременно с развитието на електронното правосъдие.
7. да се изготви пътна карта за изпълнение на препоръките на СПСР във връзка с реформата на прокуратурата и взаимодействието ѝ с другите институции, включително механизъм за отчитане на постигнатия напредък пред широката общественост.
8. да се изготви пътна карта за изпълнението на препоръките, съдържащи се в изследването, включително механизъм за отчитане на постигнатия напредък пред широката общественост.
Написаното тук е доста, но на този фон действително изказаното е почти нищожно. Това е така, защото и няма какво толкова да се каже. Освен, може би, че в лицето на Екатерина Захариева имаме цял вицепремиер за съдебна реформа, но че и последната (засега) приключи с оттеглянето на Христо Иванов от поста министър на правосъдието в края на 2015 г.
Съвсем нормално в тази връзка е сконфузеното мълчание относно „реформата в прокуратурата“. Според доклада тя си има достатъчно важни занимания с това да чертае разни пътни карти или да изследва анализи на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Ефектът е нулев, но от Еврокомисията са оптимисти, че в някакъв момент може и да проима резултати.
Корупцията по високите етажи на властта – този политическо-съдебен евъргрийн на родната действителност и показател 4 в доклада подслонява също цели 4 препоръки:
9. да се приеме нова нормативна уредба относно борбата с корупцията в съответствие с целите, изложени в стратегията за борба с корупцията, и да се осигури прилагането на тази уредба. Да се създаде ефективен орган за борба с корупцията.
10. да се приеме и осъществи реформа на Закона за администрацията с цел укрепване на вътрешните инспекторати в държавната администрация.
11. на основата на анализа на приключили дела да се изготви пътна карта за взаимодействие между всички съответни институции за отстраняване на слабостите при разследването и наказателното преследване на случаи на корупция по високите етажи на властта, като тази карта следва да включва и механизъм за отчитане на постигнатия напредък пред широката общественост.
12. да се създаде механизъм за публично отчитане на напредъка по дела за корупция по високите етажи на властта, за които вече има информация в общественото пространство. При зачитане на презумпцията за невиновност, главният прокурор следва да докладва за разследванията и за повдигнатите обвинения. Върховният касационен съд и Министерството на правосъдието следва да докладват за постановените осъдителни присъди, както и за изпълнението на наказанията.
Насред многото уж насърчителните заврънкулки тук се набива на очи посланието, че каквито и реформи да осъществява в този сектор страната ни, то тя трябва на първо място да постигне трайни резултати в областта на ефективното разследване, разкриване и наказателно преследване на корупцията. А че такива понастоящем няма, знаят не само малките деца от Княжеската градинка, но и служителите на Европейската комисия.
Корупцията в по-общ план, особено в сферата на обществените поръчки, е залегнала в показател 5 и следващите 3 препоръки:
13. да се осъществява външен контрол върху предварителните проверки на процедурите за обществени поръчки и върху свързаните с тях последващи действия, включително върху последващите проверки, както и във връзка с разкритите случаи на конфликт на интереси или корупция и коригиращите мерки за отстраняване на установените пропуски.
14. да бъдат въведени основани на риска мерки за противодействие на корупцията по ниските етажи на властта във високорискови сектори в рамките на държавната администрация, като се черпи вдъхновение от постиженията в Министерството на вътрешните работи. Следва да бъдат продължени усилията в Министерството на вътрешните работи.
15. да се създаде механизъм за публично отчитане на напредъка по изпълнението националната стратегия за борба с корупцията за оставащата част от периода на изпълнение на стратегията.
В тази част на доклада балансът сякаш е по-добър – хем написаното е малко, хем казаното – ясно. Последното се вижда доста добре в констатацията, че кипи някакво трескаво преглеждане и оценяване на секторни планове, като що се отнася до обществените поръчки, примерно, се предвижда възлагането на външен изпълнител да извърши такава оценка през 2018 г. За добро или за зло, но друг напредък за отчитане тук няма.
Последният показател 6 „организирана престъпност“ съдържа и последните 2 препоръки:
16. да се създаде механизъм за публично отчитане на напредъка по дела за корупция по високите етажи на властта, за които вече има информация в общественото пространство. При зачитане на презумпцията за невиновност, главният прокурор следва да докладва за разследванията и за повдигнатите обвинения. Върховният касационен съд и Министерството на правосъдието следва да докладват за постановените осъдителни присъди, както и за изпълнението на наказанията.
17. да се приемат необходимите изменения на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество и да се гарантира, че Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество ще продължи да работи независимо и ефективно.
Дали защото са накрая, дали заради друго, но твърдяното изпълнение на тези препоръки отнася и най-много хвалби от съставителите на доклада. Е, има и по някое и друго съмнение, като това дали Специализираният наказателен съд наистина ще се справи с корупционните дела, но нека не бъдем толкова черногледи и дадем шанс на магистратите там да работя, нали така?
Вместо заключение
Не може да не отчетем изключително трудния шпагат, който Еврокомисията прави с втория си за тази година мониторингов доклад. Същият е силно мотивиран от дилемата дали да окаже подкрепа на кабинета „Борисов 3“ и главния прокурор Цацаров, или все пак да застане на страната на правото и да подходи спрямо България, както в момента действа спрямо Полша. Вторият вариант е изключително рискован с оглед предстоящото ротационно председателство на страната ни, проблемното международно положение, което премиерът използва, за да представи България като гарант за сигурността в югоизточния ъгъл на Евросъюза, и разбира се, необходимостта да се обяснява как страна с катастрофални правосъдни показатели като България вече 10 години е част от Европейския съюз?
Поради това предпочитанието отива към първия вариант, в който политиката се проявява откъм най-грозната си и лицемерна страна.
Не се съмнявам, че в Брюксел си дават сметка за това. Съмнявам се обаче в преценката им, че решението да жертват най-европейски настроените граждани у нас, за да си гарантират спокойно председателство, ще бъде оправдано в дългосрочен план. Остава, както вече казах, възможността за четене между редовете. А тогава се налага впечатлението как докладът е дори толкова положителен, та е чак с обратен знак.
Снимка – достъпна под лиценз CC BY 2.0 на Flickr